Tekst
Днес решавам просто да напрвя нещо, ей така.
Боса тръгвам, ходя по асфалта, просто ей така.
Две жени ме гледат: "
Ах, ах нима не те е страх?
Ставаш, хей, момиче май съвсем за смях." Боса по асфалта вървя си, св
иркам си и нищо не търся - просто детски навик още в мен живее.
Боса по асфалта минавам, знам че няма мода т
акава - просто детски навик още в мен живее.
Тъй ще бъде някак по-различно в този град голям.
Боса тръгвам, чувам разни гласове от тук, от там: "
Гледай ти, каква шега.
Хей, момиче, не така - знай, че туй асфалт е, а не е река." Боса по асфалта
вървя си, свиркам си
и нищо не търся - просто детски навик още в мен живее.
Боса по асфалта минавам, знам че няма мода т
акава - просто детски навик още в мен живее.
Боса по асфалта вървя си, свиркам си и нищо н
е търся - просто детски навик още в мен живее.
Боса по асфалта минавам, знам че няма мода т
акава - просто детски навик още в мен живее
